ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНО! НОВА РЕВОЛЮЦИОННА ТЕХНОЛОГИЯ ЗА КОНТРОЛИРАН И НЕКОНТРОЛИРАН ТЕРМОЯДРЕН СИНТЕЗ НА ТЕЖЪК ВОДОРОД От д-р Кирил Чуканов Солт Лейк Сити, 2024 г.

Квантов проект - "Златен Век"

Посещения: 1621

От 05.04.2019 г. , когато Христо Николов публикува своето интервю с Д-р Кирил Чуканов във вестник "24 часа" до днес, повече от 200 000 пъти е било прочетено от сайта на изданието. Можете да го прочетете тук отново. Там се казва, че 1 киловатчас ще струва 2 стотинки. Можем да си представим чудовищния скептицизъм на редица специалисти по енергетика. Така е било винаги, когато новото прави опит да пробие своя път. Нужни са неимоверни усилия, за да се работи въпреки обръча от проблеми през които трябва да се премине. Крайната цел обаче си заслужава тази борба!

Д-р Кирил Чуканов приема това предизвикателство като нещо естествено. Първият въпрос, който изниква пред него е по коя от разработените от самия него технологии да се построи квантовия генератор. Възможностите са следните:

1. Ядрото на кълбовидна мълния с постоянна много висока квантова температура (стотици хиляди оС и повече).

2. Кълбовидна мълния - гигантски макроатом, генериращ огромен „див“ електрически ток поради квантовият принцип на Паули.

3. Ядрото на кълбовидна мълния - 2D материална формация, унищожаваща пространството под своята 2D повърхност.

4. Кълбовидна мълния, генерираща макро-ядрена енергия.

Кълбовидната мълния спомага да се създаде огромен натиск (невъзможно е да се създаде такъв при съвременни технологични методи) върху течности, като ги трансформира в непознато от съвременната официална наука състояние на материята – „супер плътна много гореща плазма“, която може да генерира много мощен поток от изключителни енергийни фотони (също мощни лазери) и много други.

Той избра това, което беше финансово достъпно в български условия: Кълбовидна мълния '' 2D обект, унищожаващ пространството на мястото на появата му“ и създаващ огромен натиск на околната среда и произвеждащ свободна кинетична енергия с много голямо OVER UNITY.

За да унищожите пространството в определена зона Ви е необходима специална работна камера, която да е в състояние да понесе огромно налягане и огромен вакуум по време на работа. Затова по методите на водното рязане и последвано от специални заварки, беше изработена камерата, която виждане на снимката по-долу.

Тя се състои от централен цилиндър с достатъчна дебелина, усилен с дебели плътни пръстени, които осигуряват устойчивост в хоризонтална посока. Този цилиндър е стегнат в двата си края от рингове, посредством 36 бр. 12 мм шпилки, разположени през 10 градуса по периферията на камерата.

Работната камера е изработена изцяло от неръждаема жилава стомана. Това е необходимо защото в нея по-късно се поставя електролит - обикновена морска вода. Морската вода е агресивна среда за обикновеното желязо и това тук е недопустимо за дългия процес на работа.

Друг основен елемент в камерата е централния меден електрод, изолиран от металния корпус. Когато подадете мощен електрически импулс с помоща на предварително заредена кондензаторна батерия с напрежение над 2700 волта, в обема на камерата се създава квантов обект - кълбовидна мълния.

Огромното налягане се получава когато нашия познат свят се посети от квантовия обект, който изрязва част от пространството като с ножица. Електролита се компресира до немислими за конвенционалните методи стойности и камерата като водно оръдие изстрелва морската вода нагоре към водна турбина.

Всъщност нека да обясним по-подробно:

Обектът "кълбовидна мълния" е квантов обект, който при някои условия нарушава законите на запазването базирани на Нютоновите закони на движението. А именно: закона на запазването на енергията и закона на запазването на момента/импулса. И двата закона се нарушават силно в нашия генератор " Arteks I''.

Енергията от кондензаторите /която се изчислява по позната формула/ преминава през комутатор и част от нея се изразходва там във вид на топлина, останалата част от енергията влиза чрез електрода в течния електролит - всъщност вода - и разлага водните молекули на йони - водород и кислород. Една част се връща обратно в кондензаторите. Водородните йони създават ядрото на кълбовидната мълния, която съществува 2-3 милисекунди. След което к.м. се разпада и преминава обратно във вода. С други думи: става кръговрат на енергията - нищо не се печели като енергия, а само се губи. Ако се смята коефициентът на ефективност на този кръговрат, то явно той е по-малък от единица. Както е при всички стандартни енергийни процеси.

	Кълбовидната мълния, обаче, е квантов обект, който притежава особени квантови свойства. В случая ние използваме най-вече квантовото свойство "унищожаване на пространството заемано от ядрото на к.м." Тук и става нарушение на закона за запазване на енергията - течният електролит се притиска с огромна сила към стените на съда и създава огромна енергия, която е кинетична. Тази енергия НЯМА ПЪРВИЧЕН ИЗТОЧНИК, с който да се сравнява за да се изчислява коефициент на ефективност! Може да се говори само за екстра свободна енергия! При малки енергии и ниски напрежения в кондензаторите тази екстра свободна енергия е по-малка. Колкото входната мощност и напрежението от кондензаторите са по-големи, то толкова ефектът от тази екстра свободна енергия е по-голям. Тоест процентът на тази свободна екстра енергия отнесен към входната енергия/мощност нараства експоненциално с нарастването на входната мощност и напрежение. Поради тази причина работим с 8 мощни кондензатора, заредени до 16-17 киловолта.
Водната турбина може да задвижва класически трифазен синхронен генератор. За нуждите на Златен век е необходим генератор с мощност между 1 и 2 мегавата. Напълно възможен е и вариант с два и повече квантови генератори, които да задвижват на общ вал електрическия генератор.

На последните две снимки виждате реалния генератор с експерименталната лопаткова турбина. В ляво от турбината виждате мощната кондензаторна батерия от 8 високоенергийни кондензатора в паралел. Всеки от тях е с капацитет 165 микрофарада и работно напрежение 22 000 волта. Тока на разряд който могат да издържат тези кондензатори е 150 000 ампера. Когато са в паралел - респективно 1 200 000 ампера. За задействане на тази батерия беше създадена схема на заряден изправител и автоматика за управление на целия генератор в различни режими.

И така: първо зареждаме кондензаторната батерия. Ако приемем работно напрежение 17Kv при капацитет 1320 микрофарада - в батерията се натрупват примерно 190 Kj. При комутацията към камерата дори да няма загуби - тези 190 Kj биха повишили темпаратурата на 10- те литра морска вода с нищожна част от градуса.
Принципът е показан на схемата в дясно. Подобни многобройни опити правихме в Канада (гр.Калгари) - щата Алберта. На същия принцип работихме и във гр.Варна. След това Д-р Чуканов направи водно оръдие дълго 3м15см в гр. Тянджин в Китай. В други раздели на този сайт ще видите допълнителна информация . Става въпрос за солиден натрупан опит. Изключителна информация дава експеримента в Китай, заснет от бърза видеокамера на известна китайска телевизия. Можете да погледнете следния линк: https://youtu.be/Pm7JwFPuN7w За да добиете представа как изглеждат в свободното пространство подобни кинетични мълнии погледнете следващите шест снимки, направени в лабораториите на гр. Калгари в Канада. При изпразването на подобна кондензаторна батерия се образува обемен разряд в рамките на 2-3 милисекунди. Мълнията се явява почти безшумно в нашия познат свят, но след това настъпва имплозия , която води да бърз колапс и страхотен грохот, напълно равностоен на артилерийско оръдие. Това са мълнии получени във въздуха като единия електрод е самата солена вода на електролита.

При квантовия генератор за небостъргача Златен век мълнията се прави във водна среда - естествена морска вода. Когато отнемете част от пространството, точната дума е унищожаване на част от пространството, електролита рязко се притиска към стените на работната камера , като водата преминава към неизвестно за науката 4 то агрегатно състояние. По принцип водата е несвиваема , но тук все пак тя се свива.....!!! Съдържанието на 10 литровата камера се устремява стремглаво нагоре и образува невероятен гейзер, който попада в лопатките на водна турбина. Именно тук настъпи огромната изненада. Водния стълб буквално откъсна първата му попаднала лопатка. Действали са невероятни сили на опън и са разтеглили до скъсване носещата шпилка на експерименталната водна турбина. А кондензаторната батерия беше заредена само до 12 Kv.
При изчисляване на получената енергия, необходима да причини подобно откъсване бързо се установи стойност много повече от 10 пъти превишаваща събраната в кондензаторите електрическа енергия - OVER UNITY>>10 !!!! НЕОЧАКВАНО ДОБЪР РЕЗУЛТАТ - НЕЗАВИСИМО ОТ НАСТЪПИЛАТА ЩЕТА С ВОДНАТА ТУРБИНА. Извода, който веднага се наложи е че класическата водна турбина е НЕПОДХОДЯЩА в този случай. Така д-р Чуканов се насочи към т нар. ТУРБИНА НА ТЕСЛА.	}
	Тази турбина разделя водния поток между 40 диска, настъпва триене между дисковете и водата - кинетичната енергия се отдава на дисковете и по спираловиден път потоците излизат настрани през специални отвори.Очевидно този тип турбини е уникален и много подходящ за случая - може да се понесе много големи натоварвания , могат да се достигнат внушителен брой обороти на въртене и пр. Работата по изграждането веднага беше организирана между няколко фирми: "Ремотерм" ЕООД, “Techno-Yota 2001” Ltd, Консорциум КЗУ ХОЛДИНГ ГРУП. В този момент настъпи пандемията на Ковид 19 и фирма АРТЕКС , притеснена от събитията реши да прекрати финансирането на проекта.

Турбината на Тесла остана на този етап само виртуално. Работата по проекта продължи още няколко месеца без финансиране от АРТЕКС. Бяха направени редица други експерименти, свързани с направения генератор и неочаквано се появиха възможности за : Обезсоляване на морска вода Квантов корабен двигател и др.	С последните възможни финансии д-р Чуканов направи опити с много силни ниодиеви магнити (по-горе в ляво) с цел получаване на мощен електрически вторичен импулс. А по-горе в дясно виждате снимка на комбинация между камерата на генератора АРТЕКС и камерата на Хелиус 1 - първия експериментален генератор в България. Тук беше направен опит за подобряване на комутацията на кондензаторната батерия към електролита в комбинирата камера.
В тази камера бяха направени редица опити, свързани с идеята за корабен двигател, без корабен винт. Използува се морската вода като електролит и в подходящ сектор под кораба, спазвайки всички принципи на водната динамика се пуска непрекъсната серия от мълнии, които да оттласкват кораба напред, докато той виси на повърхността на водата в морето.
	Ако изработения генератор в Бояна, София бъде монтиран по тази схема в ляво, когато се появи мълния в работната камера и налягането се вдигне например до 100 атмосфери и то въздейства върху подходящи филтри за обезсоляване на вода - нещо класическо при такава дейност - след филтрите водата ще бъде без соли. Това е познат процес при подобни системи, които обаче работят с мощни компресори, за да развият налягане например 82 атмосфери, каквито филтри се произвеждат. Тези мощни компресори обаче биха консумирали напр. 100 пъти повече електроенергия за производството на един и същ дебит като този представен на схемата с квантовия генератор. На всичко отгоре , когато при напускане на мълнията , чрез създадения вакуум автоматично ще се засмуква нова порция вода за обезсоляване. Естествено, че на същия принцип може да се направи и пречиствателна станция на отпадни води и дори значително да се подпомогне добива на морска сол и пр.
ВАЖНИ ИЗВОДИ: При квантовия генератор за небостъргача "Златен век" - ARTEX I - се достига до значително количество СВОБОДНА ЕНЕРГИЯ , която може да се превърне в електричество или механично движение. След стартиране на генератора, от определен момент нататък , получената електрическа енергия ще бъде НАПЪЛНО ДОСТАТЪЧНА за да може процесът да бъде зациклен и необходимостта от външно енергийно захранване да ОТПАДНЕ. При всеки цикъл на процеса, при всяка поредна мълния,... значение започва да придобива и т. нар. МАКРО-ЯДРЕНА ЕНЕРГИЯ. Става въпрос за огромен поток от ултравиолетови лъчи, който ще се разсейва при всеки удар във вид на топлина в работния електролит - обикновена морска вода. Ще има нужда от охлаждане и тази вторична енергия може да затопли вода за нуждите на небостъргача "Златен век". За целта в корпуса на работната камера трябва да се вгради охладителна водна риза. Напълно възможно е получаването на електричество с линеен електрогенератор, дори и комбинирано - линейно въртящ генератор - вижте този gif И в този момент трябва да съобщим, че има още енергия за овладяване тук. Нека дадем още малко разяснения. Когато се появава мълнията и налягането в камерата рязко се повишава ние използуваме само част от тази енергия - най-вече силата която действа вертикално нагоре. Нека поставим достатъчна здрава еластична мембрана и при повишаване на налягането тя да отхвърля един постоянен магнит нагоре. Да но подобна сила на откат действа и надолу към фундамента на генератора - очевидно трябва да овладеем и тази сила с втора мембрана в долния край на камерата. Когато обаче времето на експлозията изтече - идва ИМПЛОЗИЯ - огромен вакуум и тогава....? Нека поставим още две сили - следващи вакуума. Силите стават 4. Става възможна долната схема: Достигаме до БОЖЕСТВЕН КВАНТОВ КРЪСТ от долния gif. Оставям на вашето въображение какво следва от това. Вече не са необходими сметки за СВОБОДНАТА КВАНТОВА ЕНЕРГИЯ - тя става огромна и нека силните в математиката се занимават с това.И все пак погледнете долните гифове.
В момента този проект е замразен за по-добри времена. За сега остана само тази паметна плоча. Тя бе поставена на дома на Д-р Кирил Чуканов в кв. Бояна София, ул."Дренето"№13

При квантовия генератор за небостъргача Златен век мълнията се прави във водна среда - естествена морска вода. Когато отнемете част от пространството, точната дума е унищожаване на част от пространството, електролита рязко се притиска към стените на работната камера , като водата преминава към неизвестно за науката 4 то агрегатно състояние. По принцип водата е несвиваема , но тук все пак тя се свива.....!!! Съдържанието на 10 литровата камера се устремява стремглаво нагоре и образува невероятен гейзер, който попада в лопатките на водна турбина.

Именно тук настъпи огромната изненада. Водния стълб буквално откъсна първата му попаднала лопатка. Действали са невероятни сили на опън и са разтеглили до скъсване носещата шпилка на експерименталната водна турбина. А кондензаторната батерия беше заредена само до 12 Kv.

При изчисляване на получената енергия, необходима да причини подобно откъсване бързо се установи стойност много повече от 10 пъти превишаваща събраната в кондензаторите електрическа енергия - OVER UNITY>>10 !!!!

НЕОЧАКВАНО ДОБЪР РЕЗУЛТАТ - НЕЗАВИСИМО ОТ НАСТЪПИЛАТА ЩЕТА С ВОДНАТА ТУРБИНА.

Извода, който веднага се наложи е че класическата водна турбина е НЕПОДХОДЯЩА в този случай. Така д-р Чуканов се насочи към т нар. ТУРБИНА НА ТЕСЛА.

}

Тази турбина разделя водния поток между 40 диска, настъпва триене между дисковете и водата - кинетичната енергия се отдава на дисковете и по спираловиден път потоците излизат настрани през специални отвори.Очевидно този тип турбини е уникален и много подходящ за случая - може да се понесе много големи натоварвания , могат да се достигнат внушителен брой обороти на въртене и пр.

Работата по изграждането веднага беше организирана между няколко фирми: "Ремотерм" ЕООД, “Techno-Yota 2001” Ltd, Консорциум КЗУ ХОЛДИНГ ГРУП.

В този момент настъпи пандемията на Ковид 19 и фирма АРТЕКС , притеснена от събитията реши да прекрати финансирането на проекта.

Турбината на Тесла остана на този етап само виртуално. Работата по проекта продължи още няколко месеца без финансиране от АРТЕКС. Бяха направени редица други експерименти, свързани с направения генератор и неочаквано се появиха възможности за :

Обезсоляване на морска вода
Квантов корабен двигател
и др.

С последните възможни финансии д-р Чуканов направи опити с много силни ниодиеви магнити (по-горе в ляво) с цел получаване на мощен електрически вторичен импулс.

А по-горе в дясно виждате снимка на комбинация между камерата на генератора АРТЕКС и камерата на Хелиус 1 - първия експериментален генератор в България. Тук беше направен опит за подобряване на комутацията на кондензаторната батерия към електролита в комбинирата камера.

В тази камера бяха направени редица опити, свързани с идеята за корабен двигател, без корабен винт. Използува се морската вода като електролит и в подходящ сектор под кораба, спазвайки всички принципи на водната динамика се пуска непрекъсната серия от мълнии, които да оттласкват кораба напред, докато той виси на повърхността на водата в морето.

Ако изработения генератор в Бояна, София бъде монтиран по тази схема в ляво, когато се появи мълния в работната камера и налягането се вдигне например до 100 атмосфери и то въздейства върху подходящи филтри за обезсоляване на вода - нещо класическо при такава дейност - след филтрите водата ще бъде без соли.

Това е познат процес при подобни системи, които обаче работят с мощни компресори, за да развият налягане например 82 атмосфери, каквито филтри се произвеждат. Тези мощни компресори обаче биха консумирали напр. 100 пъти повече електроенергия за производството на един и същ дебит като този представен на схемата с квантовия генератор. На всичко отгоре , когато при напускане на мълнията , чрез създадения вакуум автоматично ще се засмуква нова порция вода за обезсоляване.

Естествено, че на същия принцип може да се направи и пречиствателна станция на отпадни води и дори значително да се подпомогне добива на морска сол и пр.

ВАЖНИ ИЗВОДИ:

При квантовия генератор за небостъргача "Златен век" - ARTEX I - се достига до значително количество СВОБОДНА ЕНЕРГИЯ , която може да се превърне в електричество или механично движение.

След стартиране на генератора, от определен момент нататък , получената електрическа енергия ще бъде НАПЪЛНО ДОСТАТЪЧНА за да може процесът да бъде зациклен и необходимостта от външно енергийно захранване да ОТПАДНЕ.

При всеки цикъл на процеса, при всяка поредна мълния,... значение започва да придобива и т. нар. МАКРО-ЯДРЕНА ЕНЕРГИЯ. Става въпрос за огромен поток от ултравиолетови лъчи, който ще се разсейва при всеки удар във вид на топлина в работния електролит - обикновена морска вода. Ще има нужда от охлаждане и тази вторична енергия може да затопли вода за нуждите на небостъргача "Златен век". За целта в корпуса на работната камера трябва да се вгради охладителна водна риза.
Напълно възможно е получаването на електричество с линеен електрогенератор, дори и комбинирано - линейно въртящ генератор - вижте този gif

И в този момент трябва да съобщим, че има още енергия за овладяване тук. Нека дадем още малко разяснения. Когато се появава мълнията и налягането в камерата рязко се повишава ние използуваме само част от тази енергия - най-вече силата която действа вертикално нагоре.

Нека поставим достатъчна здрава еластична мембрана и при повишаване на налягането тя да отхвърля един постоянен магнит нагоре. Да но подобна сила на откат действа и надолу към фундамента на генератора - очевидно трябва да овладеем и тази сила с втора мембрана в долния край на камерата. Когато обаче времето на експлозията изтече - идва ИМПЛОЗИЯ - огромен вакуум и тогава....?

Нека поставим още две сили - следващи вакуума. Силите стават 4. Става възможна долната схема:

Достигаме до БОЖЕСТВЕН КВАНТОВ КРЪСТ от долния gif.

Оставям на вашето въображение какво следва от това. Вече не са необходими сметки за СВОБОДНАТА КВАНТОВА ЕНЕРГИЯ - тя става огромна и нека силните в математиката се занимават с това.И все пак погледнете долните гифове.

В момента този проект е замразен за по-добри времена. За сега остана само тази паметна плоча. Тя бе поставена на дома на Д-р Кирил Чуканов в кв. Бояна София, ул."Дренето"№13