Принцип на действие на полезен модел 4015

Image
 
ЕФЕКТИВНА ТРАНСФОРМАЦИЯ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ В ТОПЛИННА, ПОСРЕДСТВОМ КВАНТОВ ПЛАЗМЕН ГЕНЕРАТОР


     Основни предимства


1. Няма замърсяване на околната среда от вредни газове и радиационни емисии.
2. Влагане на по-малко енергия за получаването на единица продукция гигакалория или мегаватчас.
3. Възможност за преустройство на досегашно изградени мощности за топла вода и пара с Квантови топлинни източници и по-нататъшната им експлоатация при подобрена енергийна ефективност, без вредни газови емисии.

Област на техниката


     Съществуването и развитието на живота на нашата Планета се дължи на ЕНЕРГИЯТА. В момента единствените източници за Енергия са изкопаемите горива, ядрената енергия и в малка степен използването на слънчевата и вятърна енергии. Бурното развитие на икономиките, новите технологии, започват да изискват нови енергийни източници, с други свойства и качества. Изкопаемите и ядрените източници, освен че причиняват щети на природата и климата, все повече причиняват увреждания на хората, а те постепенно са и на изчерпване. Човечеството е изправено пред сериозни глобални последствия и катастрофи. Всички тези глобални проблеми поставят пред нас задължението да търсим нови енергийни източници, които да заменят конвенционалните използвани до сега, да подменят съществуващите горивни стопанства на действащите централи и най важното да не причиняват всички тези вредни последствия за ПРИРОДАТА И ХОРАТА! Такъв източник се явява получаването, използването и приложението на квантовата енергия с параметри каквито са необходими - напълно безопасен за околната среда и за хората. Предлагаме един вариант на квантов генератор за подмяна на горивните стопанства на действащите енергийни централи и съоръжения. Техническа същност на полезния модел Задачата на полезния модел е да създаде метод и устройство с което да се заменят основните модули на горивните инсталации, свързани със създаването на топлинна енергия с квантови генератори, пренасящи топлинна енергия през въздушна среда. Решението се постига посредством загряването на въздух, който влиза в контакт с обемна плазма, възбудена до различни състояния за отдаване на квантова енергия. Най-сполучливата геометрия, с най-добро топлопренасяне за единица енергия е сферата. Затова нека наречем условно обекта, който ние създаваме – ПЛАЗМО-СФЕРА. Известни са опитите на Пьотър Капица още през 1955г., когато той създава посредством високочестотни генератори различни газови разряди в кварцов съд, пълен с подходящ газ като хелий, деутерий и дори въздух. При тези опити винаги се достига до плазма, която има своя температура, плътност, степен на йонизация и много други параметри. Обема на съда се йонизира напълно, достигайки плътност 1018 частици в 1 см3. Температурата на плазмата достига до 1 милион градуса по целзий. Кварцовият съд не се стопява защото на границата на свръхвисокочестотния разряд се създава двоен електрически слой, който отразява бързите електрони. Именно поради наличието на този двоен слой плазмата се запазва.
Image

Когато геометрията на кварцовата камера се доближава до сфера – този своеобразен електрически пръстен дава контурите на нашата ПЛАЗМО-СФЕРА. Полето, което отблъсква бързите електрони представлява мощно сферично електрическо поле. Разбира се при определени условия то може да се преодолее :


1. По електромагнитен път – напр. с импулсите на подходящи радарни магнетрони ;
2. По електрически път – посредством въвеждането по периферията на сферата на мощни импулси от високомощни кондензаторни батерии ;
3. По механичен път – с подаването отвън на струи от въздух с определен интензитет;
4. С повишаване на налягането в работната камера и пр. По този начин се позволява контакт с високите температури на плазмата, при което въздушен поток може да се загрее до различни градуси и да пренесе тази температура извън кварцовата камера.


   Във всички случаи , когато се случва допълнителен поток на въздух, внесен отвън да контактува със високотемпературната плазма се стига до ДОПЪЛНИТЕЛНА ЙОНИЗАЦИЯ В СПОМЕНАТАТА ПО-ГОРЕ ПЛАЗМО-СФЕРА. Нека наречем това ВЪЗБУЖДАНЕ НА ПЛАЗМОСФЕРАТА. 
Възбуждането постигаме по няколко начина, които могат да работят и заедно при необходимост:


1. Посредством различни импулси на радарни магнетрони – означени като R1 R2 R3.
2. Посредством електрически импулси подавани от мощна кондензаторна батерия.
3. Посредством управляема въздушна струя – насочена към ядрото на плазмосферата.
4. Посредством промяна на налягането в работната камера.
5. Посредством управляване на мощността на различните магнетрони и пр.

     Имайки пред вид необходимостта да се създаде инсталация, която ще работи в непрекъснат 24 часов режим, преминавайки през различни режими и състояния – ние предлагаме създаването на Квантов генератор с променлив алгоритъм за възбуждане и режим на работа с ПЛАЗМО-СФЕРА. На Фигура 1.1 е показана блок-схема на генератора. Същинския генератор се намира в изпълнителната част. Важна част от него са магнетроните като изпълнителни елементи и веднага трябва да кажем , че те са 2 вида: базови магнетрони М1 М2 М3 - работещи на честота 2.45 GHz - те са 3 на брой и са разположени в кръг през 120 градуса. И непосредствено до тях са още 3 възбудителни магнетрони, R1 R2 R3 - работещи на честота 9.4 GHz.

Image

Фигура 1.1



     Всички процеси се управляват и контролират през контролер, който се програмира от пулт за управление. Контролерът взема решения съгласно информация от сензорен блок, който следи редица температури, налягане, напрежения, токове, мощност и пр. и разбира се в зависимост от зададената от потребителя мощност. Естествено контролерът може да се управлява и следи дистанционно през стандартен мрежов интерфейс ѝ съдържа памет за записване на всички събития по време на работа. Непосредственото управление на магнетроните се осъществява от отделни блокове. В схемата участва и оксиводороден генератор с основна функция да комутира токови импулси от кондензаторен блок, съставен от специални високомощни кондензатори. И накрая нека споменем и блоковете за управление на въздуха и вакуума в работната камера. Тези блокове управляват вакуумна помпа и компресор с необходимите параметри. След като се заяви необходимата мощност, генератора на енергия трябва да създаде ПЛАЗМЕНА СФЕРА. За целта е нужно да се осъществи бърза първоначална йонизация на въздух в предварително изградена работна камера. Ето как трябва да изглежда тя:

Image

     Става въпрос за масивна цилиндрична конструкция в корпуса на която е вградена охлаждаща водна риза (означена в син цвят). В горния край е изграден специален електрически клапан, който се затваря при необходимост от вакуумиране на микровълновата камера – заемаща основния обем на генератора. Централна роля играе кварцовата камбана т.к. в нея се създава ПЛАЗМЕНАТА СФЕРА. В горната част на корпуса е вграден магнетронен блок за създаване на различни условия за йонизация и въздействие върху въздуха в работния обем. Магнетроните се управляват от основния контролер, в зависимост от параметрите на въздуха в работния обем. Създаването на ПЛАЗМА най-лесно става с помощта на временно вакуумиране на камерата посредством вакуумна помпа. Тогава въздухът се изтегля до състояние -875mBr. Схемата на генератора се допълва до следната фигура: (на по-долната фигура е даден поглед отгоре – хоризонтален срез на генератора).

     Стартира се вакуумна помпа, която изхвърля навън наличния въздух в работната камера.

     Въздухът се изтегля до състояние -875mBr. Това се налага само при по-малки мощности на импулсните радарни магнетрони (под 10 киловата). При по-голяма мощност на радарните магнетрони - например 30 киловата - запалването на процеса през вакуумиране на камерата може да отпадне, респективно вакуумната камера и изходящия клапан въобще може да не се монтират. Просто при нормално налягане в камерата се включват трите радарни магнетрона, те започват лъчение едновременно от три страни през 120 градуса в една точка във вътрешността на кварцовата камера, веднага настъпва йонизация и се образува малък квантов обект, който се разширява до работния размер след включването на базовите магнетрони.

     Стартирането на магнетроните R 9,4GHz – нека ги наречем: възбудителни магнетрони - насочва за няколко секунди електромагнитни фокусирани вълни към центъра на кварцовата камера в горния и край и веднага от йонизацията се запалва миниатюрна плазма. В този момент се включват базовите магнетрони М2,45GHz, които бързо разширяват йонизацията в обема на кварцовата камбана. Следва незабавно развакуумиране чрез едновременно действие на допълнителен компресор и отваряне на специалния ел. клапан в горната част. Нахлува въздух в работната камера, а плазмата намираща се в кварцовата камбана се превръща в ПЛАЗМЕНА СФЕРА.

     Тук има нужда от малко допълнителни разяснения. Това създава много бързо равновесие между енергията на вълните на базовите магнетрони М1 M2 M3 и ПЛАЗМЕНАТА СФЕРА, която се явява естествен резонатор за входящите микровълни. Магнетроните М1M2M3 , освен всичко друго , се захранват по специален път - честотно и фазово зависим. В общия случай може да се използва стандартна трифазна захранваща електромрежа (с честота 50-60Hz) и всеки от тях се захранва от отделна фаза т.е. дефазирано на 120 градуса. И тъй като и самите магнетрони М1М2М3 са разположени на 120 градуса в пространството, то полето което създават се върти в такт с подаваната честота например 50Hz. Всъщност специален преобразувателен захранващ блок, управляван от централния контролер ще променя честотата в зависимост от необходимото триене между външните слоеве на ПЛАЗМЕНАТА СФЕРА и кварцовата камера. Това създава следните изключително важни условия за работа:

1. По-плътно и хомогенно микровълново електромагнитно поле

2. По-ефективно използване енергията на електроните от външния слой на ПЛАЗМЕНАТА СФЕРА

3. По-добро температурно равновесие на работния процес и пр.

     Следва незабавно развакуумиране чрез едновременно действие на допълнителен компресор и отваряне на специалния ел. клапан в горната част. Нахлува въздух в работната камера, а плазмата намираща се в кварцовата камбана се превръща в ПЛАЗМЕНА СФЕРА. 

Плазмосферата бързо набира температура в централната си част - ядрото на мълнията - тя достига своя оптимален вариант при създадените условия, достига до  квантово гранично постоянно състояние - примерно 5000-6000 градуса и се стреми да го задържи. Стига се до т-нар постоянна квантова температура на двумерното квантово ядро. От флуктуацията на електроните в граничните области и следващото спонтанно тяхно завръщане към равновестно състояние - се отделя енергия във вид на фотони и при измерването на входната и изходната енергия на генератора почти във всички случаи се достига до OVER UNITY  1,38 ДО 1,40. В това си състояние плазмосферата е в невъзбудено състояние и не генерира свободна квантова енергия.

В това състояние ПЛАЗМЕНАТА СФЕРА става все по-гореща, тъй като свободните електрони в найвъншния слой на мълнията се срещат с въздушните частици и започват обмен на енергия във вид на топлина. В отделни единични случаи в играта влизат и някои квантови електрони и те отдават 100% от енергията си на въздуха.

Нужно е извеждането на ПЛАЗМЕНАТА СФЕРА в режим на допълнително възбуждане, което да увлече в събитията допълнителни квантови електрони. Това може да стане по няколко начина, случващи се поотделно или заедно. Ще се спрем на 3-те най-важни от тях:

1. Посредством атакуване на ПЛАЗМЕНАТА СФЕРА със серия от радарни магнетронни удари в една централна област (възможно е динамична промяна на контакта между вълните на импулсните магнетрони и ядрото ПЛАЗМЕНАТА СФЕРА) с магнетроните R9,4 GHz

Доста ясно се вижда при поглед отгоре. Плазмосферата (кълбовидната мълния) е огромен атом, съставен от двудименсионно ядро, положително заредено - което е заобиколено от тридименсионни електронни слоеве от електронни обвивки. Радарните импулси пробиват по електромагнитен път тези слоеве и това е съпроводено от гигантско макроатомно излъчване на фотони и топлина, при което се отделя допълнителна енергия и т нар. OVER UNITY  може да нарастне над 10 пъти - точната стойност зависи от предварително заложените мощности на различните видове магнетрони, размерите на работната камера и пр.

2. Без да спираме предишното възбуждане можем да въведем в процеса допълнителни електрони отвън, като подаваме мощни електрически импулси от предварително заредена кондензаторна батерия. Практиката показа, че ако се въведат 2 електрода от волфрам напр., които да докосват ПЛАЗМЕНАТА СФЕРА – през тях може да се подаде голям електрически импулс с параметри , специфични за технологията. Електрическото възбуждане е факт, но ПЛАЗМЕНАТА СФЕРА бързо износва волфрамовите електроди и процесът спира. Затова тук прилагаме газови електроди с помощта на известния оксиводороден газ. Така електрическия импулс преминава по самовъзпламеняващия се газ – подаден под налягане с необходимата скорост и самият газ се превръща в комутатор.

Електрическият импулс увлича много допълнителни квантови електрони и се стига до мощно изригване на ПЛАЗМОСФЕРАТА, която прави качествен голям скок в осъществявания топлообмен с въздуха , преминаващ през работната камера при нормално налягане на работната среда. И като капак на всичко стигаме до още една възможност – ПОВИШАВАНЕ НА НАЛЯГАНЕТО В КАМЕРАТА

3. При повишаване на налягането в разумни граници (под разумни разбираме тези граници на промяна на налягането – в рамките на които ПЛАЗМЕНАТА СФЕРА няма да угасне и да се прекратят процесите или пък температурите , опиращи до стените на кварцовата камера няма да надхвърлят 1560 С˚ , при което кварца започва да се размеква и топи) – например до 8 атмосфери. Тези атмосфери се постигат с обикновен компресор, съобразен с необходимия въздушен поток. Особеното е това, че ние насочваме силна въздушна струя в центъра на кварцовата камера. Това допълнително разбърква всички нива на ПЛАЗМЕНАТА СФЕРА и принуждава множество въздушни частици да се докосват до горещата централна част на сферата. Въздушните струи в камерата, тяхната посока и въобще параметри, влияят силно на режимите на работа.

Изходящия въздушен поток пренася топлинната енергия в посока която ние решим – например към входа на водогреен котел, или към съответните турбини на една електроцентрала и пр. На долните схеми това е ясно показано. Ще допълним само че топлия въздух ние можем да го поставим в т нар байпас и на изхода напр. на водогрейния котел , изходящия въздух все още неуспял да изстине – се подава отново в квантовия генератор и само се подгрява допълнително. Всичко това е възможно просто защото въздухът по целия тракт остава практически незамърсен (факт от огромно екологично значение).

 

Приложения

Газотурбинна електростанция с квантов генератор.

Image

Газовата електростанция получава своята входяща топлина от газови горелки - гори се природен газ.Естествено, че не е проблем входната топлина да се получи от загрят въздушен поток, получен от Квантов генератор на топлина.

Квантов генератор към котел за топла вода.

Image

Независимо какви са горелките на даден стандартен котел - нафта или газ , те могат да се заменят от квантови топлинни генератори.

Подмяна на атомния реактор на АЕЦ с квантов генератор.

Image

Атомните централи могат да се задействат от мощни квантови генератори.Радиоактивните елементи ще бъдат отстранени и запазен само първи контур, топлината на който ще се осигури от горещ въздух, получен от контакта с кълбовидната мълния.Съществуващия парогенератор ще бъде запазен, както и всичко до крайния трифазен генератор за електричество. Така отново могат да бъдат пуснати всички реактори на Козлодуй, спрени по политически причини.

Великото Бедствие

МАХАТМА ГАНДИ

„ЗЕМЯТА ОСИГУРЯВА ДОСТАТЪЧНО  ДА ЗАДОВОЛИ НУЖДИТЕ НА ВСИЧКИ ХОРА, НО НЕ  И АЛЧНОСТТА И ЕГОИЗМА ИМ”

 

lang

kvtoplina

ПРЕЗЕНТАЦИЯ

Брояч на посетители

0205998
Днес
Вчера
Тази седмица
Този месец
Предишния месец
Общо
1017
297
2507
4035
14998
205998

Полезен модел № 4015