Енергията на слънцето

Известна китайска телевизия засне следния видеоклип:
По-долу виждате отделни кадри с разяснения и анализи.

На тези първи два кадъра виждате началото на процеса, като първоначално светлинната радиация е толкова силна, че заслепява видеокамерата.
Електрически ток с високо напрежение от мощни кондензатори отнема електрони от молекули газ (въздух) и трансформира сглобяването на положителни йони в ядро на двумерна сферична мълния. Свободните електрони образуват електронната обвивка на кълбовидната мълния. Всъщност имаме гигантски макро-атом, за който работи Принципът на Паули. А що се отнася до формирането (сливане) на по-големи атомни ядра от по-малки, ядрената енергия се освобождава. (Ядрата на водорода и кислорода са положителните йони на компонентите газ / плазма). Тази енергия се излъчва в околната среда под формата на фотони. Ядрената енергия на фотоните може да варира в много голям интервал от стойности - от eV до Giga-eV и повече, в зависимост от плътността на ядрото на сферичната мълния. Максималната стойност на тази енергия е ядрената енергия на ‘’ нормалния ’’ микроядрен синтез. Продължителността на този етап е няколко микросекунди.
Image
Image
Image
 
Image

Всъщност този етап се случва едновременно със етапа на съществуване на сферичната мълния. Когато се образува кълбовидна мълния, нейното 2-D ядро ​​разрушава пространството на мястото на появата му. Като с ножица, пространството се отрязва от това място. В резултат ядрото на кълбовидна мълния упражнява огромен натиск върху течния електролит. Знаем, че течностите не са свиваеми - поради константата на Планк. Но се случва много странно нещо: течният електролит се компресира 3-4 пъти! Какво се случва с тази течност? Очевидно молекулите на водата се разрушават в йони на водород и кислород. Електроните се превръщат в свободно плаващи частици в тази необичайна квантова свръх-плътна плазма. За да балансират външното налягане на ядрото на сферичната мълния, йони и свободни електрони трябва да се движат (във всички посоки) с много високи скорости поради електрическото отблъскване на еднакво заредени йони. Особено свободните електрони, като много леки частици, се движат с много високи скорости и създават противоналягане, балансиращо външното налягане върху тази плазма. Какъв е източникът на енергия, който кара йоните да се движат толкова бързо? 
Image

Със сигурност тове не е някакъв химичен или ядрен процес! Майката Природа прибягва до нарушаване на Закона за опазване на енергията само когато не са налични други легитимни ресурси. За част от секундата свръхплътната плазма се нагрява (поради нарушение на физическия закон за запазване на енергията) до много висока температура - няколко стотици или повече, oC. Квантовата свободна енергия е това, което се генерира в тази свръх-плътна квантова плазма! На снимката виждаме горещи неща в червен цвят, идващи от дъното на съда. Толкова много компресирана течност (сега супер плътна плазма) скача обратно от съда като силно компресирана пружина. Триенето между този много бързо придвижващ се материал и стените на съда кара целия съд да се движи нагоре (скача), подобно на жаба на един крак. Поради това свободно квантово нагряване се наблюдава допълнително изпаряване на течността. След като квантовото състояние на течността приключи, друг материал (възстановен до състояние на течна вода) изскача от съда. На снимка виждаме как фонтан с топла вода изхвърча от съда. Кинетичната енергия на този фонтан е свободна квантова енергия!
Image
Image

 Нека извикаме на сцената Д-р Кирил Чуканов !

 

    В тази статия аз ще акцентрирам основно вниманието на читателя към предстоящата енергийна парадигма. Семената на новата енергийна парадигма се раждат в недрата на предшестващия период на социална еволюция на нашата човешка цивилизация - обществото на свободния пазар.

  

Във физиката и химията законът за запазване на енергията гласи, че общата енергия на една изолирана система остава постоянна; казва се, че се запазва във времето. Този закон означава, че енергията не може нито да бъде създадена, нито унищожена; по-скоро тя може да бъде преобразувана само от една нейна форма в друга.

  

Законът за Запазване на Енергията е „доказан“ математически, без да се вземат предвид квантовите ограничения работещи в някои екстремни квантови условия. Валидността на този универсален физически закон е изследван и „доказан“ експериментално само в „нормални“,

неквантови условия. В тази статия ще бъде показано, че този физически закон може да бъде нарушаван, когато е в противоречие с някои квантови световни константи, квантови закони, квантови принципи.

  

Официалната наука не знае за съществуването на квантови материални обекти. Съвременната квантова механика, всъщност микро- квантовата механика, е математическа теория, основана на няколко известни от съвременната физика квантови константи: константата на Планк, скоростта на светлината във вакуум, елементарния електрически заряд, елементарния магнитен заряд. В тази абсолютно математическа теория няма философия. Заключенията, получени от тази теория, се считат за адекватно обяснение на всички истини в микро-света. Реалният ни свят, обаче, не е изграден върху правилата на математиката. Тази „велика“ теория игнорира (просто не знае) отношенията на неживия свят-вселена с одушевения свят (живота на Земята) и Върховния Разум на Света - Бог. В моята Обща Квантова Механика (Теория на Всичкото) аз обясних тези отношения / връзки.

  

Освен индивидуални материални (и духовни) тела във Вселената - известни на академичната наука - съществуват квантови материални тела,


непознати на официалната наука. Светът-Вселена (жива и нежива) се управлява от световната конституция и световните физически закони.

Както е в нашето човешко общество. Световната конституция се състои от: квантови константи, квантови закони, квантови принципи. Има и квантови материални тела, чиито стойности на параметрите съвпадат / силно се подчиняват на правилата / с елементите на квантовата конституция.

  

Квантовата конституция не може да бъде нарушавана в нито един акт на материална дейност. Физическите-химичните- биологичните дейности могат да бъдат нарушени САМО, когато са в противоречие с някакъв елемент от квантовата конституция. Пример: Магелановите облаци (спътници на нашата Галактика -

Млечният Път) нарушават физическия закон на гравитацията, тъй като тяхното гравитационно привличане (ускорение) към Галактиката

- Млечният път е по-малко по стойност от квантовото постоянно ускорение а0 (открито от мен). Същото се случва и с американските космически сонди Voyager 1,2 и Pioneer I, II.

  

Както теоретично е разгледано от мен в моите книги и статии и доказано от многобройни мои експерименти, кълбовата мълния представлява квантов макро-обект, който се подчинява на елементи от квантовата конституция игнорирайки някои физически закони. Особено полезен за производството на енергия е нарушаването на Закона за Запазването на Енергията. Да, кълбовидната мълния може да генерира свободна квантова енергия без използване на нито един първичен енергиен източник! Правилата на поведение, енергийните изчисления, валидни за нормалните не-квантови материални обекти, не работят за този необичаен макро-квантов обект!

 

Втора основна самоизмама на съвременната официална физическа наука е твърдението за ядрения източник на енергия на нашето слънце и други масивни космически тела във Вселената. Официалната наука твърди, че ядреният синтез е източникът на слънчевата енергия. В сърцевината на слънцето, където температурата и налягането са много високи, водородните ядра се сливат в хелиеви ядра и отделят енергия под

формата на гама лъчи. Всички звезди умират и в крайна сметка - след около 5 милиарда години - и нашето слънце ще умре. След като запасът му с водород се изчерпи, последния, най-драматичен етап от неговия живот, ще бъде гигантска експлозия и превръщането му в червен гигант, а след


това следва обратно свиване-имплозия в превръщането му в бяло джудже.

 

Това твърдение е погрешно !!! Фалшиво! Енергията на ядрения синтез на нашето слънце и всички масивни тела във Вселената НЕ Е ВЪТРЕШНИЯТ ИЗТОЧНИК НА ЕНЕРГИЯ НА ТЕХНИТЕ ТЕЛА, КОИТО ГО ПРАВЯТ

ТАКОВА ЗА МИЛИАРДИ ГОДИНИ! Това твърдение е само извинение за грешните основни догми, приети от университетските учени.

 

Сливането на тежки водородни ядра произвежда хелий и електронно неутрино. Както при водородните бомби. Никой, в нито една земна лаборатория, не е наблюдавал сливане-синтез на леки водородни ядра. И все пак официалната наука, за да спаси корумпираното си лице, твърди, че е възможно сливане-синтез на леки водородни ядра поради някакви въображаеми слаби реакции.  Съществува, обаче, голям проблем с тази хипотеза. Проблемът със слънчевото неутрино се състои в голямото несъответствие между измервания поток от слънчево неутрино и теоретичния изчислен поток.

 

И официалната наука, каквато е много покварена, измисли друга хипотеза на лъжата: слънчевите неутрино могат да променят своята индивидуалност или същност по време на пътуването си до земните детектори. Такава промяна на индивидуалността (аромата) може да се случи само ако и трите известни типа неутрино имат маса в покой. Това е друга лъжа - няма убедителни доказателства (измервания) за

съществуване на масата на неутриното. Както фотонът, така и неутриното е безмасова елементарна частица!

 

Няма такова нещо като „липсващи неутрино“, защото няма такова нещо като „сливане-синтез на леки водородни ядра“ в слънцето и всички масивни тела във Вселената !!! Различните видове неутрино са без маса и не могат да променят ароматите си !!!

 

Моите обяснения на тези два основни проблема (самоизмами) във физиката са показани по-долу! Те са подкрепени от многобройни експерименти и мислене, проведени от мен през повече от три десетилетия изследвания (експериментални и теоретични) и са базирани на Божието Откровение. Те са Божии Идеи!!!

 

За по-голяма яснота на горните твърдения прочетете моята статия „Двете Велики Измами във Физиката и Космологията“ “.


https://drive.google.com/file/d/1SOcD9QEVwyjYINAiBLGUqTDI-j4GAh0n/view

 

 

 

Аз за първи път наблюдавах феномена на образуване на „супер плътна гореща квантова плазма“ в експериментите си с тъй наречения тогава „студен ядрен синтез“. Ако се използва лека вода, ние получаваме същия ефект. Обикновените, леки водородни ядра, никога не се сливат едно с друго! Чисто въображение, спекулация на някои учени, че такъв синтез е възможен поради слабите ядрени взаимодействия.

 

В началото на деветдесетте години на миналия век, съвсем случайно в моята лаборатория в Сънивейл, Калифорния, попаднах на сплав SmCo5, която поглъща водорода като луда жадна гъба. За част от секундата, след началото на насищане на пробата SmCo5 с водород от бутилка с газ под налягане, нейната температура се повишава до точката на топене! Свободна квантова енергия се генерира! Процесът на генериране на свободна енергия спира поради разрушаване на структурата на металната решетка. Някои малки парченца от разрушената проба могат да продължат да произвеждат ефект „студен ядрен синтез“ докато не бъдат унищожени до прах. При някое критично, за задействане на квантовия процес на генериране на свободна квантова енергия, разстояние между два съседни водородни атома, това критично разстояние става по-малко от „разрешеното“ от физическите закони (по-точно от константата на Планк) разстояние за компактни газови, течни или твърди тела. Атомите се разрушават на йони, ансамбълът се превръща в плазма. В този момент квантовият ефект на нарушаването на Закона за Запазването на Енергията започва да действа! В природата всяко стабилно материално тяло е в състояние на вътрешен баланс. Външното налягане върху сгъстения водород се компенсира (балансира) от вътрешното налягане създадено от

електрическото отблъскването на едноименните йони. Особено пъргави са по-леките йони - електроните. Енергията на електрическото отблъскване всъщност е свободна квантова енергия. Може ли „студеното сливане- синтез“ да бъде неограничен източник на безплатна квантова енергия?

Да, възможно е, но само ако бързите промени в кристалната решетка на активните метали или сплави на „студен синтез“ не водят до разрушаване на тази решетка.

Във Варна, България - 2012-2013 г. - аз наблюдавах феномен на компресия на течен електролит (морска вода). По-късно, в Китай - 2013- 2015 г. - наблюдавах същото явление.

 

Когато се образува кълбовидна мълния, нейното 2-D ядро унищожава пространството на мястото на появата си. Като с ножици пространството е изрязано на това място. В резултат ядрото на кълбовидната мълния упражнява огромен натиск (налягане), което не може да се създаде на земята с конвенционални методи върху стените на камерата. Знаем, че течностите са несвиваеми - поради константата на Планк. Но се случва много странно нещо: течният електролит се компресира 3-4 пъти по обем! Какво, по дяволите, се случва с тази течност? Очевидно молекулите на водата се разрушават до йони на водород и кислород. Електроните стават свободно плаващи частици в тази необичайна квантова супер-плътна плазма. За да балансират външното налягане на ядрото на кълбовидната мълния, водородните йони и свободни електрони трябва да се движат (хаотично във всички посоки) с много високи скорости поради електрическото отблъскване на едноименно заредените електрически йони. Особено свободните електрони като много леки частици се движат с много висока скорост и създават противоналягане, балансиращо външното налягане върху тази плазма. Какъв е източникът на енергия, който кара йоните да се движат толкова бързо? Със сигурност това не е някаква химическа или ядрена енергия! Майката природа прибягва до нарушаване на Закона за Запазването на Енергията само когато други „законни“ ресурси не са на нейно разположение. За части от секундата супер-плътната плазма се нагрява (поради нарушаване на физическия закон за запазване на енергията) до много висока температура - няколко стотици или повече, оС.

Квантовата свободна енергия е това, което се генерира в тази супер плътна квантова плазма! Когато кълбовидната мълния изчезне, толкова много сгъстената течност (сега супер плътна плазма) изскача обратно от съда като силно свита пружина. Триенето между тези много бързо движещи се нагоре водни материални неща и стените на съда (камерата) карат целия съд да се движи нагоре, да скача подобно на уплашена жаба. Поради това квантово нагряване се наблюдава допълнително изпаряване на течността. След като приключи квантовото състояние на течността, друг материал (възстановен до състояние на течна вода) изскача от съда като фонтан топла вода и ярка светлина.

 

Кинетичната енергия на този фонтан е свободна квантова енергия!

 

Източникът на енергия на звездите и другите масивни тела във Вселената

 

Както беше разгледано по-горе в тази публикация, измерванията и теоретичните модели за източника на нагряване на звездите с ядрена енергия са АБСОЛЮТНО НЕУБЕДИТЕЛНИ!!! Просто извинение за незнанието на официалната наука относно енергийните процеси, протичащи в ядрата на космическите масивни тела (масивни планети, звезди, ядра на галактиката, квазари и ...).

 

И тъй като официалната наука няма нищо на разположение, освен ядрената енергия, в своя енергиен арсенал, за да обясни толкова мощната енергия, която загрява звездите и други масивни тела в Космоса, тя използва последната си открита основна енергия (ядрен синтез), за да обясни - с много лъжи и трикове - мощния източник на звездите. От друга страна, абсолютната вяра в универсалната валидност на Закона за Запазване на Енергията е втората причина да не се обмислят други варианти за решаване на проблема с енергията на звездите.

 

В сърцевината на слънцето съществува постоянно огромно налягане поради гравитацията на огромната му маса! В тези екстремни условия водородът може да съществува САМО в състояние на „ квантова супер-плътна гореща плазма “!!! Тази плазма произвежда свободната енергия на слънцето постоянно, нон-стоп !!! Поради чудовищните температури съществуващи в сърцевината на слънцето, освен високоенергийните фотони, могат да се генерират също неутрино с различни аромати!

 

Така че няма да има момент - след 5 милиарда години, както е теоретизирано от конвенционалните учени, когато цялото количество лек водород ще бъде изгорено в пепел - хелий - и слънцето ще се срине поради гравитацията на огромната му

маса. И освободената огромна гравитационна енергия на срутването ще създаде условия за чудовищна експлозия - слънцето ще се превърне в „червен гигант“. И след това - колапс до бяло джудже звезда.

 

Жалка, грешна конвенционална наука !!!

 

Квантовата свободна енергия на супер плътната-гореща плазма, която съществува в ядрото на нашата планета, нагрява нейната материя до - лава! Нито енергията на гравитационното свиване, нито разпадането на нестабилни атомни ядра са отговорни за много високата и постоянна температура на земното ядро!

 

https://youtu.be/Ok6jbh4vMz8


 
  
   
   

Печат   Е-мейл