Квантова топлина - / 2 страница

Индекс на статията

 

 Този квантов проект завари завода "САМЕЛ" в гр. Самоков в остър дефицит за иновации. На  този етап не ни е известна област   с по-актуално значение. И за нищо друго не се сещаме, когато някой ни заговори за ЕКОЛОГИЯ, ЕВТИНА И ДОСТЪПНА ЕНЕРГИЯ, да не говорим за БИЗНЕС. До този момент в завода никой не беше запознат с подобни идеи и разработки. Нека припомним следните анимации в опит да въведем отговорния персонал на завода в една нова научна материя.

  Изтегля се въздуха от кварцова камера, включва се микровълново облъчване от магнетронен генератор - в камерата възниква плазма. След това вакуума плавно се нарушава и плазмата преминава в кълбовидна мълния.По периферията на мълнията се пуска въздушен поток, който се загрява от отделяната топлина.

Използува се свойството за постоянна квантова температура на квантовия обект.

   Тук е подобно на първата анимация - мълнията се получава през вакуум, както по-горе. Допълнително се охлажда обема около кварцовата камера т.е въвежда се допълнителен топъл поток , напълно независим от този през мълнията в кварцовата камера.
   Ако подгреем обаче предварително въздуха и след това го пуснем през кварцовата камера се получава допълнителен ефект и още по-висока изходна температура.
 

 Нека наречем горните генератори - магнетронни клетки. Ако паралелно захраним група клетки по студен колектор и обединим изходите в горещ колектор, то мощността може неограничено да се увеличава. Изхода на горещия колектор може да захрани един стирлинг двигател, а той от своя страна да задвижи електрогенератор. Всичко това води до истинска магнетронна енергийна централа.

Крайния ефект може да е ОГРОМНА СВОБОДНА ЕНЕРГИЯ ОТ МЪЛНИИТЕ - ПРЕВЪРНАТА В ЕЛЕКТРИЧЕСКА!!!

 

 

 

 

 

Тук се използува друго свойство на кълбовидната мълния - способността и да унищожава пространството. При появата си тя увеличава налягането в работната камера и изтласква примерно едно магнитно бутало навън и то пресича с магнитното си постоянно поле бобина за индуктиране на електродвижещо напрежение. При напускане на нашия познат свят на квантовия обект кълбовидна мълния - настъпва вакуум, който засмуква обратно буталото и то извършва обратен ход, индуктирайки друго електричество в работната бобина.

Процесът е напълно управляем през параметрите на микровълните и разбира се през външен товар, като първия потребител се явява самия квантов генератор за зацикляне на процесите.

   Напълно възможен е генератора да стане двойно по-мощен като се направи двутактов вариант. При него се синхронизират два генератора, работещи в противотакт.
   При тази схема с две кварцови камери са обединени два от принципите на кълбовидната мълния - постоянната квантова температура, която загрява определен поток въздух за полезни цели , а самия генератор се самоподдържа посредством манипулиране на пространството в работната кварцова камера 2 - в дясно.
 

 Започнахме работа  както се казва на "зелена поляна" - от нула. Нямахме нито микровълнов генератор , нито кварцова камера и пр. В България вече никой не произвеждаше кварцови изделия. По складовете в Сливен бяха останали малко кварцови тръби и др., както и малко изходна суровина за производство на кварц - внесено преди години от Русия. С усилията на завода направихме опити да създадем нов вид камери - вместо кварцовите.

Но изискванията са жестоки: материала трябва да издържа на микровълново облъчване, да е прозрачен за микровълните, паралелно с това да може да поддържа състояние на вакуум, да издържа шокови скокове в температурите - примерно от 0 до 1200 градуса за една секунда и пр. 

 

 

    Бяха изработени камери от базалт, стеатит, корунд и. т. н.  Като геометрия можем да говорим за кълбо, камбана и пр.

   Изказваме изключителна благодарност на инж. Венетка  Попова от завода  Самел. Тя положи огромни усилия за осъществяване на производството на множеството камери, които виждате по-долу на слайд шоуто.

   Благодарност и към Валентин Ангелов - който ни консултира и практически помогна за създаването на редица  камери , преминали по-нататък през микровълнови изпитания.

   
  • 1
  • 1978
  • 1979
  • 1992
  • 1994
  • 1997
  • 2001
  • 2002
  • 2003
  • 2004
  • 2005
  • 2006
  • 2007
  • 2009
  • 2010
  • 2011
  • 2012
  • 2013
  • 2014
  • 2033
  • 2034
  • 2037
  • 2038
  • 2039
  • 2041
  • 2042
  • 2049
  • 2054
  • 2056
  • 2091
  • 2092
  • 2093
  • 2094
  • 2097
  • 2098
  • 2099
  • 2100
  • 2126
  • 2128
  • 2129
  • 2131
  • 2132
  • 2133
  • 2134
  • 2135
  • 2136
  • 2140
  • 2141
  • 2142
  • 2143
  • 2145
  • 2146
  • 2237
  • 2238
  • 2239
  • 2241
  • 2242
  • 2243
  • DSC_0498
  • DSC_0499
  • Graphic1
  • Graphic11
  • kolbi_kvarz_bazalt
Създаваните камери трябваше някъде да се изпитват и се наложи сами да създадем микровълнов лабораторен генератор на 2.45 GHz - 3KWt. Започна конструирането му с конструктурите на завода.

 

 

 

 
  • 1973
  • 1998
  • 1999
  • 2000
  • 2156
  • 2157
  • 2158
  • 2159
  • 2160
  • 2161
  • 2162
  • 2163
  • 2164
  • 2165
  • 2166
  • 2167
  • 2168
  • 2169
  • 2170
  • 2171
  • 2172
  • 2173
  • 2174
  • 2175
  • 2176
  • 2177
  • 2178
  • 2179
  • 2192
  • 2194
  • 2196
  • 2197
  • 2200
  • 2201
  • 2202
  • 2205
  • 2206
  • 2208
  • 2209
  • 2210
  • 2211
  • 2232
  • 2246
  • 2247
  • 2251
  • 2252
  • 2253
  • 2255
  • 2256
  • 2263
  • 2265
  • 2273
  • 2274
  • 2275
  • 2283
  • 2285
  • 2287
  • 2288
  • 2289
  • 2297
  • 2304
  • 2305
  • 2307
  • 2308
  • 2309
  • 2310
  • 2311
  • 2312
  • 2313
  • 2315
  • 2316
  • 2322
  • 2323
  • 2324
  • 2326
  • 2341
  • 2342
  • 2343
  • 2344
  • 2345
  • 2390
  • 2391
  • 2392
  • 2393
  • 2394
  • 2396
  • 2397
  • 2399
  • 2400
  • 2409
  • 2411
  • 2438
  • 2442
  • 2444
  • 2448
  • 2610
  • 2619
  • 2620
  • 2621
  • 2622
  • 2637
  • 2639
  • 2641
  • 2643
  • 2644
  • 2646
  • DSC_0476
  • DSC_0477
  • DSC_0479
  • DSC_0480
  • DSC_0481
  • DSC_0482
  • DSC_0483
  • DSC_0484
  • DSC_0493
  • DSC_0494
  • DSC_0502
  • DSC_0543
  • DSC_0555
  • DSC_0556

   Въпреки година и половина усилия не успяхме да намерим материал с който да заменим кварца като материал за работната камера. Базалтът например след 250 градуса образуваше кратери от разтопена субстанция, абсорбираше твърде дълбоко микровълните и това водеше винаги до разрушаване на камерата. Стеатитът не позволяваше да се запали лесно мълния, защото структурата му не позволяваше постигане на сериозен вакуум и пр.

 

 

На този етап нищо не можеше  да замени кварца като материал за работната камера ! 

Натрупания обаче огромен опит е безценен.

   

 


Печат   Е-мейл